Тази година Цветница е на 5-ти април.
Цветница е подвижен празник, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки.
Какви са традициите и обичаите на Цветница?
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.
През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника - Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.
Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.
През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника - Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.
Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Освен това на този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Това е обичай, изпълняван на ВРЪБНИЦА - последният от цикъла на пролетните момински игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.
Участвалите в ЛАЗАРУВАНЕТО моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата). Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро.
Участвалите в ЛАЗАРУВАНЕТО моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата). Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро.
В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до ВЕЛИКДЕН, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар